Разлика между прякото и непрякото наставничество

Менторството е крайъгълен камък на личното и професионалното развитие. Независимо дали на работното място, в академичната среда или в личния живот, наставничеството играе ключова роля в насърчаването на растежа, изграждането на експертен опит и насърчаването на взаимоотношения. Наставничеството може да приеме много форми, но в основата си то включва напътствието на поопитен индивид — известен като наставник — който помага да се оформят знанията, уменията и перспективите на помалко опитен човек, наричан наставляван.

В наставничеството често се обсъждат два основни подхода: пряко наставничество и непряко наставничество. Разбирането на разликите между тези подходи е от ключово значение за оптимизирането на техните потенциални ползи. В тази статия ще разгледаме и двете форми на наставничество, техните характеристики, предимства и потенциални недостатъци, за да предоставим цялостно разбиране за това как функционират и къде могат да бъдат найдобре приложени.

Какво е наставничество?

Преди да разгледаме разликите между прякото и непрякото наставничество, важно е да имаме основно разбиране какво включва самото наставничество. Наставничеството е връзка за развитие, при която менторът предоставя насоки, съвети, подкрепа и знания на наставлявания. Целта на тази връзка е наставляваният да се възползва от опита, мъдростта и професионалните прозрения на ментора, за да ускори собственото си обучение или траектория на кариера.

Наставничеството се отличава от други взаимоотношения за развитие като коучинг или обучение по това, че често се фокусира не само върху развитието на уменията, но и върху личното израстване, самосъзнанието и подългосрочните кариерни или житейски цели. Менторските взаимоотношения могат да варират значително по отношение на формалност, структура и цели и могат да бъдат краткосрочни или дълготрайни, в зависимост от нуждите на наставлявания и връзката между ментор и наставляван.

Директно наставничество: Поглед отблизо

Директното наставничество се отнася до найтрадиционната и структурирана форма на наставничество. При директното наставничество наставникът и наставляваният имат ясна, изрична и често формализирана връзка с редовни, планирани взаимодействия, при които наставникът предоставя персонализирани съвети, обратна връзка и насоки. Директното наставничество обикновено се случва в настройки един на един, но може да се случи и във формати на малки групи.

• Явна връзка наставникнаставляван: При директното наставничество има ясно дефинирана връзка между наставника и наставлявания. И двете страни разбират своите роли и менторът съзнателно и преднамерено ръководи развитието на наставлявания.
• Структурирано взаимодействие: Директното наставничество често следва структуриран формат. Срещите между ментор и наставляван обикновено се планират и могат да включват конкретни цели или задачи, които ръководят всяко взаимодействие.
• Фокусирани и персонализирани насоки: Съветите, дадени при директно наставничество, са силно персонализирани. Менторът приспособява своите насоки въз основа на уникалните нужди, предизвикателства и кариерни стремежи на наставлявания.
• Редовна обратна връзка: Директните наставници често предоставят честа обратна връзка, като помагат на наставлявания да проследява напредъка си и да коригира поведението, решенията или стратегиите си въз основа на информация в реално време.
• Развитие на задълбочени взаимоотношения: С течение на времето връзката на прякото наставничество може да се задълбочи, като наставникът и наставляваният създават връзка, основана на доверие и взаимно уважение. Тази връзка може да продължи с години, дори дълго след като официалният период на наставничество е приключил.

• Персонализиране: Тъй като директното наставничество е съобразено с индивида, наставляваният получава съвет, който е специфичен за неговата ситуация, което го прави много ефективен.
• Ясни цели: Структурираният характер на директното наставничество гарантира, че и двете страни работят за постигане на ясни и взаимно договорени цели.
• Отчетност: Редовното взаимодействие и обратната връзка осигуряват отчетност за наставлявания, като насърчават непрекъснатото развитие и растеж.
• Дългосрочно въздействие: Поради дълбоката връзка, която често се формира, директното наставничество може да има дълготрайно въздействие върху наставлявания, оформяйки неговата кариера или личен живот по значителни начини.

• Ангажимент за време: Директното наставничество изисква значителна инвестиция във време както от наставника, така и от наставлявания. Планирането на редовни срещи и предоставянето на персонализирана обратна връзка може да бъде изискващо, особено за ментори, които може да имат натоварен професионален живот.
• Ограничена мащабируемост: Тъй като директното наставничество обикновено е индивидуална връзка, може да бъде трудно този подход да се мащабира в полза на поголеми групи хора.
• Риск от зависимост: В някои случаи наставляваните може да станат прекалено зависими от своя наставник, очаквайки те да предоставят решения за всяко предизвикателствоy се сблъскват, вместо да развиват собствените си способности за решаване на проблеми.

Непряко наставничество: Общ преглед

Непрякото наставничество, от друга страна, е понеформална и помалко структурирана форма на наставничество. При този подход менторът може дори да не е наясно, че действа като ментор. Непрякото наставничество често се осъществява чрез наблюдение, случайни взаимодействия или непряко влияние, при което наставляваният се учи, като наблюдава и подражава на поведението, нагласите и решенията на наставника.

• Неструктурирано взаимодействие: За разлика от прякото наставничество, непрякото наставничество не включва редовни, формализирани срещи. Взаимодействието може да се случи спорадично или дори несъзнателно, тъй като наставляваният наблюдава и се учи от действията и решенията на ментора.
• Учене чрез пример: Непрякото наставничество често включва обучение на наставлявания чрез наблюдение, а не чрез изрични съвети или инструкции. Например младши служител може да наблюдава как старши ръководител се справя с трудни ситуации, справя се с конфликти или взема стратегически решения.
• Неформални взаимоотношения: В много случаи наставникът в непряка наставническа връзка може дори да не осъзнава, че служи като ментор. Връзката често е неформална, без определени очаквания или определени роли.
• Без директна обратна връзка: Тъй като взаимодействието при непрякото наставничество е помалко структурирано, обикновено има малко или никаква директна обратна връзка от ментора към наставлявания. Наставляваният може да добие прозрения чрез наблюдение, но няма да получи изрични насоки или персонализирани съвети.

• Гъвкавост: Тъй като непрякото наставничество е помалко структурирано, то изисква помалко време и усилия както от наставника, така и от наставлявания. Това го прави погъвкав вариант, особено в забързана среда.
• Учене в контекст: Наставляваните в индиректно наставничество често се учат в реални условия, като наблюдават как техният наставник се справя с реални предизвикателства. Това базирано на контекста обучение може да бъде много ценно, тъй като позволява на наставляваните да видят теорията приложена на практика.
• Широк обхват: Тъй като непрякото наставничество не изисква официална връзка, един наставник може потенциално да повлияе на много хора наведнъж. Лидер в организация, например, може да служи като непряк наставник на множество служители, които гледат на тях като на модел за подражание.

• Липса на персонализиране: Един от основните недостатъци на непрякото наставничество е, че му липсват персонализираните насоки, които се срещат при прякото наставничество. Наставляваният трябва да тълкува уроци от наблюдение, без да получава конкретни съвети, съобразени с техните нужди.
• Без отчетност: Без редовно взаимодействие или обратна връзка има помалко отговорност при непрякото наставничество, което може да доведе до побавен напредък на наставлявания.
• Несъзнателно наставничество: Тъй като наставникът може да не осъзнава, че действа като наставник, той може да не се опитва съзнателно да преподава или да моделира поведение. Това понякога може да доведе до смесени послания или неволни отрицателни влияния.

Ключови разлики между прякото и непрякото наставничество

За да обобщим разликите между пряко и непряко наставничество, можем да разбием разликите им в няколко основни аспекта:

• Структура: Директното наставничество е силно структурирано, с планирани срещи и ясно дефинирани роли, докато непрякото наставничество е неформално и често непланирано.
• Обратна връзка: Директното наставничество включва редовна обратна връзка и насоки, докато непрякото наставничество обикновено не предлага директна обратна връзка.
• Взаимоотношения: При директното наставничество наставникът и наставляваният споделят изрична, дефинирана връзка. При непрякото наставничество връзката може да бъде неизказана или дори неразпозната от ментора.
• Персонализиране: Директното наставничество предоставя персонализирани съвети и насоки, специфични за нуждите на наставлявания. При косвеното наставничество наставляваният трябва сам да тълкува уроците и напътствията не са персонализирани.
• Мащабируемост: Непрякото наставничество може да има поширок обхват, тъй като един наставник може да повлияе непряко на много хора. Директното наставничество е пофокусирано и ограничено по мащаб, но предлага позадълбочени, повъздействащи насоки.

Избор на правилния подход

Решението между пряко и непряко наставничество зависи от нуждите и целите както на ментора, така и на наставлявания. Директното наставничество е идеално за хора, които се нуждаят от специфични, персонализирани насоки и са готови да инвестират време в изграждането на тясна връзка със своя наставник. Особено ефективно е в ситуации, в които наставляваният има ясно дефинирани цели и търси постоянна обратна връзка и подкрепа.

Непрякото наставничество, от друга страна, е подходящо за среди, където времето и ресурсите са ограничени. Също така е от полза за хора, които учат добре чрез наблюдение и са способни да рисуватсинове от гледане на другите. Непрякото наставничество може да не предлага същата дълбочина на насоки като директното наставничество, но предоставя гъвкава и широкообхватна алтернатива за онези, които търсят вдъхновение и примери за успех от реалния свят.

Заключение

Както прякото, така и непрякото наставничество имат ценна роля в личното и професионалното развитие. Директното наставничество предлага структуриран, персонализиран подход с дълбоки, дългосрочни ползи, докато непрякото наставничество предоставя погъвкава, широкообхватна форма на напътствие. Чрез разбирането на разликите между тези два подхода, хората и организациите могат подобре да използват наставничеството като инструмент за растеж, учене и успех.